Силанти – покрития за детските зъби

By: | Tags: , , , , | Comments: 0 | ноември 6th, 2015

Денталните силанти имат ролята на бариера, която предпазва уязвимите към действието на бактериите зъбни повърхности. Обикновено силантите се поставят на дъвкателната повърхност на задните зъби – премолари и молари.

Зад последния временен зъб около шест годишна възраст поникват първите постоянни молари. В момента на поникване тяхната повърхност все още  не е достигнала окончателната си минерализация. Намаленото минерално съдържание ги прави много уязвими на действието на бактериите и киселините в плаката. В детска възраст обикновено хигиенните навици не са добре затвърдени, което създава допълнителен риск. Тези зъби нямат временни предшественици и често родителите забелязват по-късно за появата им в устата на детето. Най- рискова за развитие на кариес е вдлъбнатината на дъвкателната повърхност, където минерализацията завършва последна. Достигането на окончателна степен на минерализация и здравина на тези зъби става до две години след пробива им в устата. Чрез поставянето на силанти се възпрепятства навлизането и задържането на бактерии по зъбната повърхност.

Силантите представляват профилактични покрития, които се поставят в минимално количество без предварително да се отнема от зъбната повърхност. Те имат ниска износоустойчивост, поради което не се слагат  в зоните на силни зъбни контакти. На всеки шест месеца трябва да има контролна визита, тъй като силантите се изтриват и при нужда се възстановяват.

Процедурата по поставянето на силанта е кратка и включва предватителна подготовка на зъба. Повърхността се почиства с четка, измива се, за да се премахнат хранителни остатъци. Зъбът се покрива с материал, който осъществява връзката със силанта, след което се поставя самият силант. За да се постигне херметично запечатване на повърхността е много важно да се осигури изолация от слюнката по време на поставяне. Това често е най-трудната задача и може да удължи процедурата. Ако детето позволява – не се уморява и съдейства, може да се поставят силанти на повече зъби  в рамките на едно посещение.

Докато силанта покрива зъба, повърхността е защитена от развитие на кариес. Ако има признаци на начален кариес е противопоказно поставянето на силант. Той няма да спре развитието на започналия процес. Отчупени части от покритието се превръщат в ретенционни зони – такива които задържат повече плака и създават опасност от развитие на кариес. Затова проследяването на силантите на шест месеца е задължително и ако има дефект, той се коригира. Ако не е била осигурена сухота на зъба при поставяне на силанта, връзката се нарушава и той може да падне. Затова по-често покритията се правят с  цвят, различен от този на зъбите – за да може да се следи състоянието им.

Поставянето на силанти на зъби след завършването на минерализацията им не е наложително, но може да се прави с цел намаляването на задържането на храна и съответно – риска от кариес. От тази гледна точка силанти могат да се поставят и при възрастни пациенти.

Профилактичните покрития намаляват риска от развитие на кариес на повърхността от зъба, върху която са поставени. Плаката, като основен причинител на кариеса ,трябва да бъде премахвана чрез миене на зъбите два пъти дневно, използване на конци или междузъбни четки.